Въпросите около аутизма стават все по-чести сред съвременните родители. Аутизмът, обаче, е специфична диагноза, самопоставянето на която крие рискове – както и при всяка друга диагноза.
Но поради различните мнения в интернет, рядкото присъствие на специалисти в медиите и разединената работа на отделните звена в системата за здравеопазване, често пътят, по който родителите минават, за да получат диагноза, е дълъг и криволичещ. Ето защо, тук съм резюмирала стъпките, които един родител може да поеме, за да разбере дали става дума за аутистични прояви при неговото дете и как може да се погрижи за навременното им преодоляване.
Какво е аутизмът?
Според Международния Класификатор на Болестите (МКБ-10), по който се работи в българската медицинска среда, аутизмът е разстройство в развитието на детето, по-специфично с нарушения в социалните взаимоотношения и комуникацията, включващо повтарящо се, стереотипно поведение. Детският аутизъм – по-често срещан – възниква преди тригодишна възраст, а атипичният аутизъм може да бъде забелязан след тригодишна възраст. Във всеки случай, това не е разстройство, което се развива в по-късна детска или юношеска възраст.
Болестно състояние ли е аутизмът?
За съжаление, много ‚,иновативни терапевтични центрове‘‘ се възползват от мотивацията на родителите да подпомогнат децата и ги подвеждат, че аутизмът е болест, която се лекува с процедури или. Тук за мен е трудно да не заявя личната си позиция. Подлагането на невръстно дете – на което не може да бъде обяснено в какво се състои една ,,странна‘‘ процедура и че всичко ще бъде наред – на непознати интервенции, като например барокамери, е не просто противопоказно, но и психически болезнено.
Според психоаналитичните практики по света, децата и възрастните с аутизъм са хора, като всички други, със своя специфична личност. Те се свързват с околните и боравят с езика по свой начин – както правим и всички ние. Специфичното при тях е, че общуването и използването на езика може да бъде трудно и дори неприятно, още от най-ранните им месеци. Това отдръпване от езика и общуването може да бъде преодоляно с време и терапия. Но в никакъв случай аутизмът не бива да се приема като болест, срещу която да се борим като паразит – това означава да се борим срещу личността на детето с враждебност, която единствено ще го накара да се отдръпне още повече от общуването и връзката с околните.
Именно заради това съществува и т.нар. явление ,,аутистичен спектър‘‘ – с напредване на развитието, аутистите могат да проявяват по-меки или по-тежки симптоми на разстройството и съответно да се движат по този спектър, достигайки по-лека форма на аутизъм. А някои деца, въпреки личността си на аутисти, успяват още от ранна възраст да усвоят езика и да намерят свой начин на общуване – в тези случаи аутизмът може дори да не се забележи или да се диагностицира като ,,Синдром на Аспергер‘‘ (една по-лека форма на аутизъм).
Как се поставя диагнозата аутизъм?
Този, който може да постави или отхвърли диагнозата, е детският психиатър. Той може да препоръча консултация с невролог или други специалисти, но е най-добрият избор за първоначална консултация при съмнения за разстройство от аутистична спектър.
Може ли аутизмът да бъде излекуван?
Медицината все още не е открила физически причини и точен механизъм на аутизма. Въпреки това, много т.нар. специалисти заявяват с маркетингови цели, че знаят ,,причината‘‘ за аутизма и как го да ,,излекуват‘‘. Те предлагат краткосрочни и гарантирани начини да превърнат аутиста в неаутист и започват насила да го подлагат на диети, лечения с добавки, процедури, детоксикации и – честно казано – интервенции, които са нехуманни. Практиката показва, че, за съжаление, децата, подлагани на такъв екзорсизъм, регресират в развитието си – дори някои, които са проговорили се връщат назад и се оттеглят от езика. Не можем да накараме аутистичното дете да бъде някакво друго дете и в този смисъл ,,излекуване‘‘ няма, защото то не е болно дете. Можем да приемем, че аутистът има своите особености и да го придружим и подкрепим, така че то да изобрети своя начин да се вписва в обществото и да бъде негов продуктивен член.
Какво следва след поставянето на диагноза аутизъм?
След като вече е установено, че детето проявява сериозни симптоми на аутизъм, започва трудния път на лечението. Разбира се, винаги е добре да се иска второ мнение, но във всеки случаи, за детето е важно да се осигури интегративна и задълбочена терапия. Тя може да се състои от няколко звена:
Психотерапия – най-важно за развитието на комуникационните умения и усвояване на езика е психотерапевтичната работа. Тук напомням за разликата между психологическата и психотерапевтичната работа (за която можете да прочетете тук) – аутистичните прояви са сериозни и е важно да се уверите, че човекът, който работи с детето Ви има психотерапевтична подготовка, а не само бакалавър по психология.
Сензорна терапия – взаимодействието с различни сетивни стимули (звуци, светлини, текстури и др.) може да бъде от голяма полза за децата с аутизъм, чиито сетива често са необикновено чувствителни.
Ерготерапия – по сходен начин, ерготерапевтите помагат на децата с аутизъм да усвояват умения за самостоятелност, без да ги насилват ,,да проговорят‘‘.
Логопедична работа – често родителите предприемат и работа с логопед в случаите на аутизъм. Ефективността на тази работа отново зависи от това до колко на детето се ,,натрапва‘‘ езика, тъй като при аутистите това да бъдат карани против волята си да правят нещо, има силно контрапродуктивен ефект.
Всяко дете с аутизъм е уникално и може да намери свой начин да се развива – чрез музика, танци, рисуване и много други дейности. В тази връзка, си заслужава да се опита всичко, към което детето проявява интерес, и да му се даде възможност да се изразява и да общува по възможния за него начин. Но не и детето да бъде карано насила и на всяка цена да върши всички дейности, за които се сещаме. Най-важното, по мое мнение, си остава да не се насилва детето с аутизъм – то трябва да бъде поканено да се включи в комуникацията в обществото.
Колко време продължава лечението?
Това е много чувствителен въпрос, който често вълнува родителите, но сякаш е ,,забранено‘‘ да го задават. А в действителност е важно те да бъдат подготвени, че терапията при децата с аутизъм е продължителна. Изисква се сериозно търпение, което съвсем разбираемо е трудно – всеки родител иска да направи максимално за детето си и се тревожи, когато то е по-различно от повечето. Но въвличането на аутиста в комуникацията е дълъг процес, в който промените са спонтанни – те до огромна степен зависят от желанието на самото дете и ние трябва да се съобразяваме с неговото темпо.
Друго важно нещо е да не бъдем твърде напористи в ,,пробутването‘‘ на речта – често в начален етап работата с аутисти не разчита на думите, а на действията и това позволява на детето да е по-спокойно и да напредва по-бързо.
А нещо, което може да успокои родителите в известна степен, е, че самите аутисти не са нещастни деца – те имат своите радости и често живеят комфортно, по свой си начин. Повече страдание се преживява от родителят, който - съвсем естествено - е неспокоен за развитието на детето си. Така че е важно и родителите да обръщат внимание на своето здраве, докато се грижат за необикновените деца аутисти.
Имате още въпроси за аутизма или искате да споделите своя опит? Оставете коментар под текста!
Comments