Тези три думи са взаимозаменяаеми за средно-статистическия човек. Когато се обръщаме към един от тях обаче, е необходимо да знаем кой точно специалист ни е нужен. Иначе рискуваме да останем разочаровани.
Заглавието кара нещата да звучат сякаш психологът, психотерапевтът и психиатърът са три биологични вида, които много трудно се различават. Но в действителност е много лесно да запомним разликата в професиите им.
Трите професии имат различно приложение, работят чрез различни методи и водят до различни резултати. Разбира се, че работят в една и съща сфера; само че с коренно различен подход. Един психиатър може да поеме клиента на психолога/психотерапевта, както и обратното. Но услугите, които ще предостави, ще доведат до различен развой на събитията.
Затова е най-добре всеки човек, обмислящ идеята да се погрижи за психичното си здраве, да знае от какво има нужда и къде може да го получи.
Ролята на психолога
Психолог по начало е едно общо понятие. Не искам да подценявам своето образование или това на колегите си, но сама по себе си квалификацията психолог означава завършено базово образование в една много широка дисциплина. Бакалавърското образование по психология обхваща предмети от социология и антропология, през провеждане на изследвания, когнитивна наука, невронаука и статистика до клинична психология, психология на развитието, трудова (организационна) психология и т.н. От личен опит споделям, че четирите години, през които се учи за степен бакалавър, представляват супа от огромния брой области на психологията. И толкова много области не могат да се изучат в дълбочина за 4 години. По-скоро един студент може да се запознае основно с тях и да добие представа за това, с което ще се занимава занапред. Да премине през въведение в основните теории, методи и възможности за работа.
Така, когато един студент завърши бакалавърското си образование, той би трябвало да е наясно със съдържанието на обширния термин ‘’психология’’ и да си избере какво по-точно от нея да започне да учи и прави от там нататък. Той не излиза по никакъв начин с правото да Ви таксува по 50лв. на час всяка седмица за терапевтична работа в частна пратика.
Остава въпросът тогава, какво действително може да прави психологът? Изглежда, че отговорът тук е…да учи още. Но погледнато от по-реалистична гледна точка, бакалавърът психолог може да се реализира успешно на много места. В държавни институции – училища, детски градини, центрове за подкрепа и т.н., в частни компании като HR специалист, в различни рехабилитационни, социални и изследователски центрове и др. Единствената опция далеч не е да бъде психотерапевт - работа има още много.
Естествено, всяка професия се учи от опита, а не в класна стая.
Един психолог, който работи с деца в институция, например, може да помогне много, да допринесе за развитието на децата, да насочи родителите им към правилните посоки, така че и те да помогнат на децата си още повече. HR специалисът също върши важна работа, подбирайки правилен персонал и грижейки се за удовлетворителната работна среда на вече наетите кадри. Всички организации, назначаващи психолози, следят дали те работят в интерес на целите на организацията, провеждат обучения, подбират служителите си внимателно, или поне така би трябвало да е…
Но във всеки случай квалификацията ‘’психолог’’ далеч не носи със себе си теоретичните знания и практическите умения на терапевта, когото си представяте седнал в кабинет, пушейки пура. Психологът, който няма извънуниверситетско образование за терапевт, може по-скоро да извършва консултации – да оцени вашето състояние към момента, да чуе заявката Ви и да Ви насочи към мерки, които да вземете. Само една от които е психотерапията. Но ако Ви предложи той да я провежда, без необходимата квалификация, значи вероятно съзнателно поема работа, за която не е подготвен.
Психолог без допълнително обучение няма право да провежда терапевтични сесии или да се обявява за психотерапевт. За да получи квалификация на такъв, освен завъшрено образование по психология, той трябва да има и подготовка в призната школа по психотерапия. За съжаление, закон, който да налага твоа в България няма - ние сме единствената европейкса държава, в която професията ''психотерапевт'' черно на бяло не съществува. И точно поради тези причини, с работата се спекулира и злоупотребява много.
Всеки наш колега е чувал за случаи, в които психолог или дори човек без никакво релевантно висше образование предлага сесии, чрез които да “промени” живота Ви, да осигури лечение, да помогне с ''проблем''. И макар закон срещу това да липсва, човек, който прекрати работата си с психолог, обезсърчен, разочарован и без надежда, че има кой да помогне наистина, знае, че има и много по-тежки последици от законовите. Затова Ви каня да се интересувате, да изградите култура и сред околните, да проучвате на кого доверявате психиката си.
Ролята на психотерапевта
Психотерапията също е доста широка сфера. Съществуват много школи, някои легитимни, някои…не толкова. В тях се работи по различни, често дори противоречиви начини. За терапията трябват отделни статийки. Засега е нужно само да обозначим психотерапевта по ясен начин.
Той често е и психолог, понякога психиатър. Но освен бакалавъра/магистъра/доктората си, това митично създание психотерапевта е завършил и образование по психотерапия или все още се обучава и работи под супервизия. Образованието се случва извън университета. Повече подробности за стандартите на обучение също имате възможност да прочетете в отделен пост.
Причината за тези продължителни извънуниверситетски обучения, през които кандидат-терапевтът преминава, е че в края на образованието си той вече е учил и практикувал определени методологии, насочени към цялостното възстановяване на психичното равновесие, намаляването на субективното страдание, подобряването на междуличностните отношения и интегрирането в обществото на съответния клиент/пациент. Тези методологии просто не могат да се поберат в 4 години базово университетско образование. И това не е наше мнение, а правило на всяка една институция, замесена с психотерапията, по света.
С обучението извън университета стартира и практиката. Първоначално всеки бъдещ терапевт преминава сам през модалността, в която ще се обучава – изпитва на свой гръб нейните техники и теоретични виждания, преживява ролята на клиент/пациент, уверява се в способността на метода да помага и вижда от личен опит как точно помага. Няма как човек да предлага психотерапия без самият той да е минал през нея. Заедно с това, обучаващият терапевт има време да прецени дали кандидатът има нужните качества, за да стане професионалист – все пак психотерапевтът е личност, личност, която изключително много повлиява терапевтичния процес.
А паралелно с преминаването през лична терапия (понякога и след определен времеви период, а не паралелно) обучаващият се започва да изучава техниките и теориите на избрания метод от други практикуващи, с десетилетия опит в сферата. И с времето всеки обучаващ се сам намира къде да практикува - упражнява изучените методи, като периодично се консултира с обучаващ супервизор. Не може да се каже с точност колко отнема едно обучение - то и не приключва никога - но все пак подобен теоретичен и практически опит е незаменим. Проблемът е, че при всеки случай той коства изключително много време, енергия и финанси, поради което много хора го пропускат и преминават директно към сесиите по 50лв. на час.
Ролята на психиатъра
Третото звено, психиатрите са позати най-често от филми като ‘’Ханибал’’, ‘’Анализирай това’’ и ‘’Красив ум’’. Такива филми са и основните виновници за лафа “Аз да не съм луд”, когато някой добродушно предложи на свой приятел да се консултира с терапевт.
Първо, избягваме да наричаме хората луди, независимо от това дали имат поставена диагноза по диагностичен наръчник. Така, както не наричаме други болести “кретения” от няколко десетилетия.
Да, факт е, че при симптоми на психоза е наложително да се посети психиатър и в тези случаи той предписва медикаментозно лечение. И нека добавя, че вместо на заклеймяваме тези хора като ‘’луди’’, много от тях заслужават адмирации за това, че успяват да преминават през живота, въпреки всичко, което им се случва.
Но е вярно, че в повечето случаи психиатирите работят с по-сериозни случаи на психическо страдание. Психиатърът е медицинско лице. Образованието му е по медицина, а специализацията в психиатрия. Той работи с конкретни диагностични пособия, определя на каква категория съответстват симптомите, описани му от пациента, и преценя дали и от какви медикаменти се нуждае. Нерядко, психиатрите избират и допълнителната квалификация на психотерапевт, но в този случай те попадат по-скоро в предната категория, с допълнението, че имат право да пишат рецепти.
Хоспитализираните в писихиатрично заведение хора много добре разграничават психиатъра. Те знаят: “Психиатърът е този с хапчетата. Психологът иска само да си говорим.” и искрено ни се радват, за което много им благодаря. Няма капка сарказъм тук.
Разбира се, психиатърът и неговите хапчета са много важни. При някои диагнози, симптомите са твърде неприятни за самия пациент и за близките му и няма как той да функционира добре без лечение с медикаменти.
Но често се случва и един по-неприятен вариант, в който се търси помощ от психиатър с цел заместване на психотерапия. Тук може да има много сериозни последици за психическото и физическото здраве. В момент, в който имате искрена нужда от помощ, има много причини, които да Ви отведат при психиатър. Хапчетата са по-евтини от терапията. В много градове…психотерапевти реално няма. Понякога няма кой да разясни разликата между терапевта и психиатъра – затова и пиша четвърта страница текст. И резултатът от тези обстоятелства е, че вместо едно психично страдание да се реши чрез работа по причината за него, нещата се се замитта под килима. Потушават се за кратко симптомите чрез антидепресанти или транквиланти, които от своя страна създават още лоши последици, а източникът на психичното страдание си остава, расте, набира и прави така, че все по-трудно да си обръщаме главата на другата страна. До етап, в който психическото и физическото натоварване станат твърде тежки и се стигне до по-сериозен дискомфорт от този преди хапчетата или до физическо заболяване в следствие на намесата в хомеостазата на тялото от медикаменти.
Никой психиатър няма да Ви каже, че хапчетата, които изписва, лекуват. Те потискат симптоми. И то не всички. Това е. Не бъркайте приемането на медикаменти с лечение. Наясно сме, че прибягването до психиатрични кабинети често е продиктувано от обстоятелствата. Наистина не всеки има финансите за продължителна терапия или възможността да пътува до друг град в търсене на психотерапевт. А да не се вземат никакви мерки също не е опция. Но въпреки всичко вече е наложително заедно да обединим усилия, за да минимализираме случаите на ненужно и дълготрайно приемане на медикаменти.
Това е обобщението, което може да се направи, относно най-пряко свързаните с психичното здраве професии. Ще продължаваме да разясняваме детайли, да обясняваме, да разказваме за опциите и опасностите, които стоят пред вас. Надяваме се само да достигнем достатъчно хора.
Comentarios